Ноември е и лятото е спомен,
узряха дните и в душата натежа,
дочу се вик от самота отронен,
тъгата като вино отлежа.
Минутите текат безлични,
едва изгрява слънцето за мен,
а в нощите ми тягостно епични
се връщаш в спомен уловен.
Все още чакам времето-лечител
да излекува празната душа,
ти беше моят мъж,баща,учител
и как сега без теб да продължа?!