Тъжен сонет

23.10.2015 г., 10:06 ч.

Поезия » Друга

354 0 2

Тъжен сонет

Защо късметът все те подминава

или върти на празни обороти -

сама да се приспиваш във леглото

с въпроса: ”Утре как ще оцелявам?”

Работиш като кърт, до изнемога,

обирала обиди и шамари -

живот като в чакалнята на гара

“Безпътица” със коловози много.

Изправяш срещу делника нацупен

духа си здрав, ината непречупен

и чакаш Той да дойде отдалече -

в живота му да грейнеш като цвете,

омайващо със чар и плам сърдечен,

и да забравиш, че била си клета.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Katriona (Кети Рашева)

2015-10-23T18:18:17+03:00

Разбихте ме с този стих! Напълно.
nezemna (Неземна)

2015-10-23T10:59:28+03:00

Този сонет ми звучи като молитва!!! Да бъде!!! Написана истина с много надежда!!! Много харесах!!!