mislitel (Георги Каменов)
1137 11109
10.11.2020 г., 7:38 ч.

Тъжна красота 

  Поезия » Друга
526 2 2

Рими сресвам с гребенче от кост

на древен дракон, някога живял. 

С Музата си тук извайвам мост

от дантели красота с оттенък бял. 

 

Стих се ражда нежен и ефирен

от камбанките на феите-орисници.

Вятър вдъхновение донесе ми, немирен,

пълно с шоколадови оттенъци. 

 

Листът ми е паралелен свят, 

а моливът, лъч е от звездичка.

Тя се радва, че държа я - всички спят -

но вече в космоса си тя не е самичка... 

 

Тук въздъхна тихичко короната, 

не такава искаше да е... 

Уж венец бе тя за хората, 

а... в най-лютия им враг превърна се...

     *****

Стихче пиша нежно, сладострастно, 

но защо сълза в мен се отрони?

Гост излишен е в това прекрасно място, 

а звездичката... дори не ме и помни... 

 

09.11.2020.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??