Не вярвам вече в приказни страни,
в далечни планини и във русалки
и нямам вече приказни мечти,
не съм каквато бях, когато бяхме малки...
Сънувам всяка нощ едни очи,
но не на красавицата, а на звяра
и всяка нощ в сърцето ми гори,
страхът, че аз не съм го надживяла...
Животът ми е сбъркан филм,
наопаки обърнато е всичко,
повтарям си, че трябва да блестим,
но най-накрая пак оставам с нищо...