ivtorinka (Иринка)
70 110
7.10.2005 г., 19:26 ч.

Тъжна симфония 

  Поезия
876 1 2

Акордите на старото пиано
звучат в ума ми всеки ден...
И търся нечие самотно рамо,
и някой да изсвири пак Шопен!


Лутам се в мъгла от празни ноти,
мелодия на спомен отживял...
И с тъжна ария на Павароти,
сливат се сълзи и образ оцелял!


Образът на свята обич и надежда,
срещнати в сребристия простор...
Хармонията в сърцето се нарежда-
преминава плавно в си мажор!


Симфония на страх и силни страсти,
породени от жестоката борба със самотата...
Пианистът вдига уморените си пръсти-
чувствата се сляха с Лунната соната!


Залата е празна и самотна
след концерта на сърцето ми в дует
с душата гола и сиротна...
Все един и същ сюжет!

© Иринка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??