О, колко много тъжни домове!
Зад зидовете с погледи студени
ме срещат и изпращат! Без криле,
стърчат над тях забравени антени...
Човешки смях тревожния покой
на дворовете днес не нарушава!
Вратите са безмълвни... Няма кой
в огнищата да разгори жарава!
Навярно някъде, сред чужда реч,
стопаните им всеки ден добруват,
а в нощите сънуват как, далеч
на юг, лози под слънцето лудуват!