Рамка сме, на картината –
от пейзажа сме мазка.
Всяка болка подмината,
съвестта ни ще драска,
че художник е времето –
четката е от тръни
и каквото не вземе то –
вдън земя ще потъне.
После всичко научено
е съвсем безпредметно.
От въртене и сучене,
и светът се изметна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация