И тъжният клоун си каза: „до тука”.
Стига с тъгата си глупци да разсмива.
Малко видяха усмивка горчива,
много от тях маска красива.
Уморен той, там, пред огледалото застана
и грима свали си и усмивка не остана.
Загледа се в образа, който насреща стоеше
и жално му стана, че вече не беше
с маска рисуван, а вече разголен,
на света се опълчи, но вече достоен.