laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
3.04.2012 г., 15:57 ч.

Тъжно 

  Поезия » Друга
534 0 3

 Тъжно ми е, мъчително  тъжно.

 Пак се спускам по сляпа окръжност

 и  опора все търся  във здрача,

 и се мъча  поне да не плача.

 

Кухо ми  е и противно сиво,

щом мечтите напук си отиват,

а копнежите свличат се ниско,

победени  от гарванов писък.

 

Пак се питам какво се обърка…

Може би нямам вяра във щъркели.

Знам, каретата на Пепеляшка

тиква е. А пък плъх – кочияша.

 

Самотата ми тихичко хълца.

От ръждата сто спомена скърцат.

Няма пристан, ни брод през реката...

Като мащеха зла е Съдбата...

…………………………………………

Забравете какво ви говорех.

Бог внимателно гледа отгоре.

Той делата така си подрежда,

че за всеки да има  надежда.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??