Тъжно ми е днес, едно такова...
може би защото пак вали...?
Не. Не е това. Отрова
някаква във гърлото горчи.
Оставя привкус на обида,
примесен с нотки на тъга,
а в нея бавно се надига
призрак бял на самота,
останала след вчерашно приятелство.
И тътен глухо проехтява
на вчерашното, пак, предателство
и неизреченото "съжалявам".