Живях, обгърнат от миражи,
сред лукс и жалка нищета.
Сега, каквото да се каже,
изпитал съм го на света.
Сърцето ми почти изстина,
нима съм стар и уморен?
И футболът не е доктрина,
а на ,,Ботев" як съм фен.
Защо разреждам питието,
което носи ми наслада
и заприличвам на детето,
що пие само лимонада?
Мислите безспир блуждаят,
бързо раждат се, умират.
Дори за тотото нехаят...
Жените погледа не спират.
Безкрайно тъжно, пусто стана...
А май на Вас това ви втръсна?
За Рая автобус ще хвана.
Да взема и да се обръсна!
© Георги Янков Всички права запазени