В тълпа от стотици хиляди в унисон
идивидът се дави с безгласен стон.
Сред масата от тела, крясъци и страсти,
всичко автентично се разпръсква на части.
Тиранинът е влюбен в апелите на тълпата,
а тя му следва до всяка запетайка словата.
Зловещият затворен кръг винаги завършва
с катаклизъм, който човешкия дух прекършва.
Щом тълпата над индивида надделее,
и своята прощална песен той не ще изпее.
Победено ли е от страха доверието човешко,
следва дори за тиранина бремето най-тежко. ...