26.09.2013 г., 12:56 ч.

Тъмен Рай 

  Поезия » Философска
874 0 2
Изтръгнати ми бяха крилата
от приятели, врагове и непознати.
И заплака душата ми, горката...
За всичките моменти безвъзвратно опожарени.
Ореолът над главата ми изгасна...
И потънах в мрак и страх навеки!
Боях се от това, че трябва да порасна...
Предателство виждах в лицето на всеки.
А Господ оглуша за моя вик за помощ...
За това накрая спрях и да се моля.
И усетих в сърцето си безгранична немощ,
и приех, че тук съм сам по своя воля! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Викторио Всички права запазени

Предложения
: ??:??