10.06.2008 г., 7:50 ч.

Тъмни тайни 

  Поезия » Друга
723 0 11


Горчилката се утаява
в годините — прецизен филтър.
И капка бисерна остава.
Почти невидима. Сърдита.
 
Защо е толкова мъничка?
Безценна — а почти я няма?
Като сълзица на пчеличка.
От цял Живот — това ли само?
 
Това е, капчице. Това е.
От добрините вадим злото.
Да има нещичко накрая,
придава смисъл на Живота.
 
Защото дяволски е трудно
да чакаш сутрин мисли чисти
и за духовните простуди
разплата да не си поискаш.
 
А сетне да се утаяваш
и повечето да е мръсно.
При другите се връщаш бавно.
И ти си като тях.
Такъв си.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??