На Иван
Какъв пламък в очите
е отразен в твоите картини!
Дори на небето лъчите
засяват жажда в мнозина.
Дори пейзажите ти светли
в полето със слънчогледи,
носят ласките отвесни
на неповторимата ти четка.
В рамката на самотата
палитрата е необятна.
И прикована на стената
живее болка неопята.
Сега купуват мечтите
на живот недосънуван...
За цената никой не пита.
Кой плаща болка нарисувана?
© Стойчо Станев Всички права запазени