Ти вероятно от болка си рухнал

забравил какво е воля... какво е борба.

Светът руши се от диагнозите твърди

екологичен колапс, пандемия, после война.

И криеш погледа с израз неясен

в делниците с тревожни проблеми.

Какво по дяволите срина идеята,

че всичко постигаме, когато сме смели.

Какво ни пречупи, или сломи ни душите

с търпение, което отдавна прелива.

Слънцето ни залезе нейде в бедите,

а крилете в спомени скрихме.

Чакай! Не спирай! Днес не унивай!

Пътят ти сочи само напред...

Зад всеки завой с дар придобивай

вяра за утре и роденото в теб!

Душа не насилвай, просто приемай!

Времената днешни не са никак напразни.

Надеждите свои разбити в дилеми

съживи с духа в делата опасни.