Търсех Теб, когато не намирах себе си.
Стръмнините на душата си пребродих.
Нараних нозете си от тръните,
които злобно се пронизваха.
И после сякаш те видях,
облечен в Праведност, стоящ отдясно -
на Престола седнал, в бяло.
И знамето Ти бе "Любов".
***
Отворих виждането си, погледнах -
видях княз с червена дреха.
Наметнал мен и всички провинения, ...