Зелен килим от пролетно ухание,
а хоризонтът – взрив от светлина.
Неясен шепот на вълни – послание,
изпратено от приказна страна?
В отчаян порив, търсейки спасение,
отскубвам се от старото си ‘Аз’
с надежда тръгвам след това видение
в пътуване без карта и компас.
Захвърлил дрехата от недоверие,
прегръщам неизвестността.
Нашепват ми старинните поверия:
‘Върви! Върви! Дори накрай света!’ ...