Търся те на ръба на лунния сърп.
Търся те в сблъсък на облаци сиви.
Търся те в ствола на стария дъб.
Търся те в ручеи буйни, пенливи.
Търся те в жадни за ласка ръце.
Търся те в сгушени гълъби бели.
Търся те в необятното синьо небе.
Търся те в спомени далеч отлетели.
Търся те в миналото, търся те днес.
В необозримото бъдно те търся.
Търся във всичко, жадна за вест.
Как не мога да спра да те търся!
…
Някой ден сама ще те сътворя
и сама ще се разпна на кръста.
Готова на кладата да изгоря,
от пепелта в теб да възкръсна.
© Златка Чардакова Всички права запазени
Николай, сърдечно благодаря!
Благодарско, Райне!
Благодаря за превода, Сенилга! Чудесно звучи!
Благодаря за чудесния коментар, Младене!
Благодаря, Тони! Любовта е поезия, поезията е любов...