Много стихове аз не написах,
вгледана във дребни ежедневия,
тъй себе си, сама орисах,
докосвах всички злободневия.
Попадах на лъжци, измамници,
на хиляди неверници и лицемери,
да се отърся от продажници
обходих всички паралели.
И бягах, бягах с всички сили,
за да запазя вярата в доброто,
но май открих го само, мили,
в любовния ни кът, в гнездото.
Затуй, когато силно натежи ми,
аз зная, че не съм сама,
ти бързо с думи лекокрили,
посрещаш ме отново у дома.
© Анна Станоева Всички права запазени