Убий птицата, тя не е нужна никому.
С крилата си тя никой не ще стопли.
Убий я тихомълком със ума си,
убий и всички други като нея
Убий залеза, за да бъде вечно лято.
Убий нощта, чакаща на прага
и с погледа си леденостуден
отрежи крилата ми, за да не избягам.
И щом убиеш и мен самата,
убий очите, с които си ме виждал
и тръгни си. Остави ми само тъгата
и забрави, че някога си идвал.