Убий ме обичам те - Не ми дреме
Случваме ли го, то ли ни случва ?!
Времето, сякаш къпано в дъбова бъчва.
оставено да отлежи, изпиваме го и тежи.
Връщаме го пак, но веч не ни лежи.
Случи ли се или ще се случи…!?
Кой живял е повече - да ни научи!?
И ще ли му се да хвърчи?!
Сграбчваме го: “О, време, спри!”
И реже ли ни изкрещеният му вик,
проникнал в най-любовния ни стих.
А всъщност ехо бил е неговият вик - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация