Не те убих сама, ти сам се погубваше.
 Но аз... Погубваше и мен, и аз...
Аз разкъсвах трупа ти
под звуците на тишината.
 Разкъсвах го и си казвах:
„За да не страдаш.”
„За да не трепне крачето ти,
нали вече нямаш глава...”
„За да ти е спокойно,
да не се плашиш,
ако се виждаш от някъде.”...
„За да се оправдая”
Разкъсвах тихо, нежно,
за своята... (болка... любов...  душа...)
Разкъсвах тихо, плахо,
за своето... (спокойствие... спасение...)
Разкъсвам за своя живот…
Убийца ли съм?