Аз убих мечтата си!
Погребах празен съркофаг.
Сълзите ми потекоха,
Избърсах ги.
Не исках слабост да показвам пак.
Нощта ме следваше-
тя падаше и ставаше след мен.
С протегнати напред ръце
ме гонеше...
-Не го прави! - извика някой.
Страх!
Убих мечтата си!
Погребах я съвсем сама.
Във този празен съркофаг
дори не скрих сълзите си.
Това бе грях!
Нима не осъзнах?!
Душата ми се гърчеше от болка.
Очите си затворих.
Срам.
Мечтата ми я нямаше в ковчега...!
Обърнах се,
Тя беше там, зад мен...
С очи отворени широко
изстинала,
вдървена...
Край!
© Нели Р Всички права запазени