Като зърно ще покълна
и земята ще прегърна.
Като утро ще се будя
на полето да се трудя.
Ще изгрявам във зората
и ще пия от росата.
Звезден лик ще придобия
и небето ще пробия.
Гост ще бъда на звездите
с пръст във джоба от браздите.
В къщата ми на луната
ще поканя и жената
да ми бъде тя другарче
с пухче бяло от глухарче.
Мойта възраст натежава -
тази УЧАСТ заслужава.
© Никола Апостолов Всички права запазени