Учителко любима, къде си ти сега,
навярно преподаваш на някакви деца.
Извънкласно, извънчасно, за някоя пара,
търпиш насмешки и грубости на някой баща.
Къде си? Разкажи им за Левски и Ботев сега,
за борбата им за нашата свобода!
Ако все още ги има в "програмата",
учебници за история са пълни с политика!
А тя, Историята, е само и само Една!
Къде си ,още ли си толкова добра,
с усмивка нежна и с малко тъга.
Разделихме се с надежда една,
и всеки от нас пое пътя си с вяра!
И ето ме, седя и пиша тези слова,
за хората, живота и за Любовта.
Дали ще прочетеш и ти нещо от мен,
или нямаш време в забързания ден?
Но ти запали огъня в моето сърце,
запазих в себе си душата на дете!
Учителко любима моя, обичам те!
© Валентин Миленов Всички права запазени