Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
4.04.2023 г., 6:42 ч.

Учителят по Български език 

  Поезия
600 3 6

УЧИТЕЛЯТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

 

... никога до днес не съм се питал бил ли съм наистина щастлив? –

май, веднъж, когато бях учител – с дневник, тебешир и чер молив,

с бял чепик, сако и вратовръзка! – грейваха ме тридесет слънца,

и – дъската с гъбата излъскал, питах с обич: – Как сте днес, деца? –

гледах как зениците им светват върху всяко Българско словце,

 

как тъмата литва – безпросветна, нейде си! – от детското сърце,

доверчиви, стихнали, прилежни! – слушаха ме те със часове! –

в моя стар учителски бележник не написах никому "Слаб две!",

младостта ми литна като птица, отлетя ми прелестният миг.

Бях щастлив с най-светлите дечица! – във часа по Български език.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И стихотворението и снимката са хубави! Бъди благословен!
  • Толкова е хубаво.
  • Свалям шапка и дълбок поклон на учителите, но на ония в миналото, след които ученици вървяха със знания в главата! От днешните ме е срам! Един ученик с диплома за завършено образование не може да се подпише, друг председател на изборна комисия не може да пише??? Поздрав за написанто, Валери!
  • Прекрасни сте всичките
  • Ето ги моите дечица, Валюше, ето ме и мен. Снимката е с 41-годишна давност: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid09BY67z4VEpfCYc2NQYsBUBwbNry9NNDKxDpTwXFx1NG2LeEf2MJM9q4emDDZuQ3Ll&id=100001222017028
  • Блазе на тия дечица, Валюше, ти си любвеобилен и благ, а такъв трябва да бъде всеки учител.
Предложения
: ??:??