Най-сладки устните ти са на зазоряване,
като гарафа, пълна с плодов еликсир,
по-пивки са от отлежало, плътно вино,
по-неизследими и от необятна морска шир.
Най-топли са очите ти по пладне, когато
примамливи отблясъци играят нежно в тях
подобно разпилени слънчеви кристали,
блещукащи върху пречистен януарски сняг.
Най-дръзки са ръцете ти на мръкване,
неукротими стават като придошла река.
Но в брод и брегове спасение не търся.
Да съм удавница във теб е моята съдба.