Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
31.05.2022 г., 16:27 ч.

Удавник 

  Поезия » Философска
464 2 6

УДАВНИК

 

… от люлката до гроба

удавници сме ние…

Свилен Капсъзов („Измерение“)

 

На великата скръб в океана

ме захвърли случайната участ,

не намерих греда да се хвана

и потънах, преди да науча

 

на живота основния смисъл

и защо съм дошъл на Земята.

В суета се поетът улисал

и за рими сменил необята.

 

Да проклинаш Съдбата – е глупост!

За каквото помолих – получих.

Под небесно-безстрастния купол

да презирам света – се научих

 

и за нищичко вече не моля! –

Ненаситна е земната жажда.

Не намерих у себе си воля

да обичам, да съм, да изграждам…

 

От околните нищо не искам

и за себе си нищо не чакам!

Не разбихме с душата ми низка

на безсмъртния страх похлупака.

 

В океана на скръб нечовешка

не можах – примирен – да заплувам

и се давя, и късам с насмешка

на химерите книжния лувър…

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??