Удоволствието да живееш...

                                    ...iuvenes dum sumus*...

В циганското лято на Живота

радвам се на всеки божи ден

озарен от слънце и охотата

към Живота, в мене съхранен!..

И така е хубаво, когато

буди ме инстинкта на плътта,

а до мен Жената е, с която

Любовта делили сме в нощта!..

Щом докосна голата й кожа

с нейната човешка топлина,

аз готов съм всичко да отложа

само не- Любов и в утринта...

И Душата тръпне и приглася

в поривите луди на плътта,

в стаята когато се разнася

аромат на влюбена  Жена...

...Рано е сега за равносметка,

тъжно е да пиша послеслов-

на Живота в Руската ролетка

имам право и на Опит нов!..

Всеки ден да стигам нова кота

гравитацията надделял, с мотив

да усещам гъдела в Живота

в удоволствието, че съм още жив!..

...Дързост от Стихиите прихванал,

с ритъма наложен от кръвта

някога живях и в Океана

прелъстен от палава Мечта...

Кожата ми още е солена,

устните- дори горчат на вкус,

всеки бряг Любов бе споделена

на страстта в затихващият трус...

Преброих пристанищните кръчми

разпилeни щедро по света-

гибелна и с аромат на бъчви

често в тях се вихреше Страстта,

пиеше се винаги до дъно

рома там не смесваха с вода...

(А когато чашите са пълни-

да ти кажа  що е свобода!..)

...Удоволствието от това, че дишам,

мисля, разсъждавам- значи съм,

нямам думи точно да опиша,

но усещам даже и на сън...

Радвам се аз на Живота лудо,

и на екс живея го в страстта:

мога ли да любя, значи любя

и флиртувам дръзко със Смъртта!..

д-р Коста Качев

*...iuvenes dum sumus (лат.)-...докато сме

млади...(от студентския химн: Gaudeamus

igitur iuvenes dum sumus- Да се веселим до-

като сме млади...)