mirkischeto (Мира)
46 2
17.09.2015 г., 22:46 ч.

Угасна 

  Поезия » Любовна
953 0 1

Слънцето срещнах,

някъде в тъмното,

погали ме с топли лъчи...

Погали, прегърна ме,

нали бях срината,

но някак си то ме спаси.

 

Така аз и Слънцето

тръгнахме заедно

по един път вървяхме - докрай!

Понякога гаснеше,

понякога палеше,

но все се оправяхме.. май?

 

Вярвах, че винаги

то ще ме стопля,

когато студено е в мен...

Когато сълзите ми стичат се нощем,

то ще ме милва... Но не.

 

Всичко било е мираж и илюзия,

изведнъж то си тръгна и край.

Взе топлината, обичта си и бързайки

напусна любовта ми.. и моя рай.

Промени се внезапно сякаш изгасваше.

Нямаше вече лъчи.

Твърдеше, че в грешка съм..

Но ясно показваше,

че вече любов не гори...

© Мира Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мирела, ти пишеш за твоето слънце, което те срещна.Подари ти най-голямата радост и после си тръгна като с него си отиде и любовта.
    Най-тъжното в този наш живот е това, че всичко е преходно, но има и
    хубава страна, че след облачните дни отново пристигат слънчеви.
    Поздравявам те за хубавата творба и ти желая ново слънце да те
    огрее!
Предложения
: ??:??