Угоявам своите илюзии,
подсилвам с доза витамини.
Добре са расли всички,
никоя не ме уплаши, та ти ли?
Да, и теб заключих
в света на нереалното.
Да, аз ти нарисувах характер,
граничещ с този на сакралното.
Угоявам своите илюзии.
Те бяха гладни, а егото ми искаше да се раздаде
и в сънища, несънувани,
греховните им същности да опознае добре.
Да, и теб направих
всичко, което поиска да бъдеш.
Да, и егото оставих
да се раздава самодоволно, а ти да го лъжеш...
© Катя Всички права запазени