Ухае на чай и на мед –
шарени мисли препускат.
В спазен за обич обет
нощи щастливи танцуват.
Редят се в куплетите с жар
острата болка и радост.
Изгарят ме рими в пожар –
пламък на буйната младост...
Ухае на липов цъфтеж,
нищо че зима се мръщи.
Маков неистов копнеж
весел прибира се вкъщи.
Ухае, пленява, не спира
цъфтежът на розова пъпка.
В гръдта ми събуден напира
пътят под първата стъпка.
Ухае на люляк, а зима е.
В спомен ухание скрих.
Твоята песен любима е –
по нотите писах ти стих.
8.02.2017г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Всички права запазени