Уханието на самотата

6.04.2008 г., 10:06 ч.

Поезия » Друга

1289 0 3

Усещаш единствено аромата на студената самота,
няма го уханието на сладкия и парфюм
и спокойното и лице, скрило от света цялата си красота,
вятърът отвява спомена и със скърцащ шум.

Няма ги черешовите и устни,
галещи нежно шията ти със своето дихание
и ръцете и, обвивали преди раменете ти,
сега галят струните и тъжни звуци разплакват душата ти.

И когато се събудиш, няма я топлината на тялото и,
само споменът тича през мечтите ти,
искаш да спреш времето, да задържиш образа и,
сего всичко е пепел, но не запали ли огъня ти?

Боли, когато дишаш, нали?...
Знаеш, че тя е там и свири тайнствена мелодия на старата китара.
Знаеш, че шепти името ти и пита се защо...
Боли, когато нараниш, нали?...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

lauryn_ (Симона)

2008-07-13T22:35:24+03:00

старата китара...красив стих...събужда спомени и силни емоции...
render (Ру)

2008-05-14T08:09:43+03:00

Преживяно, истинско, вълнуващо..дочух музика, нежна..Поздравления!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-06T10:52:09+03:00

Много красив и тъжен стих...усетих го...
уханието на...самотата...и болката...
с обич, Снежана.