Ужасният влак за Варна
УЖАСНИЯТ ВЛАК ЗА ВАРНА
Аз мълча. И купето мълчи.
Девет часа до Варна. През Сливен.
В телефоните вперил очи,
този свят ми е все по-противен!
И се питам – дали аз съм луд?
Или всички край мен полудяха?
И си мрем в мълчаливия студ! –
под печалната Божия стряха.
И кондукторът нейде отвя
бяла риза, сако, вратовръзка.
Из плешивите зимни нивя
влакът всеки от нас ще изтръска.
С кеф играехме нявга белот.
И се питахме кой накъде е?
Кво му стана на тоя живот,
че самотници в него си креем?
Боже мили, така ми горчи! –
в безприютни душѝ да се вглеждам.
Искам в топлите хорски очи
да откривам Любов и Надежда.
23 октомврий 2023 г.
гр. Варна, 20, 10 ч.
© Валери Станков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Боже мили, така ми горчи! –
в безприютни душѝ да се вглеждам.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
в безприютни душѝ да се вглеждам.
Искам в топлите хорски очи
да откривам Любов и Надежда."
И на мен ми горчи...И аз искам същото!
Честита Първа пролет, морско момче!