Времето плува във формалин.
И кожата му е сивкаво-синя.
Изчезващо бързо в кълбета от дим.
Загиващо... Вече загинало.
Вести от миналото, пристигащи късно,
изтрити внезапно, изтрити завинаги.
Ясно небе, но тясно пространство,
между стиснати силно ръце –
на унинието.
Сънят е проклятие, сънят е море,
без брегове; под карантина
е заключено в рамка пресушено сърце, ...