вече стигнал ъгъла на улицата, която ни дели - улица „Търпение”, питам те, да ти се намира цигара? благодаря ти,
но защо не ти показах как на ръбчето на устните оформила се е - от много нерви и не-казаности, от опитите за усмихване - бръчка на лицето ми?…
впрочем, отчаянието днес е в плюс безкрайност и стилът ми е уличен като подметките на обувките ти,
пуша и си мисля: както и да въртя шахматната дъска на евентуалностите ни, отговорът е един и същ, все някой остава наранен, дали ще съм аз, дали ще си ти, все едно,
наистина не разбирам какъв е проблемът, наистина не разбирам защо трябва мълчанието да е само за самотните, не можем да сме заедно в мълчанието, а колко глупаво е да ме наказваш с безразличие,
какво казваш? дали ме боли? че от какво да ме боли? не, от теб вече толкова много ме заболя, че не усещам нищо… абсолютно нищо
и ако искаш да знаеш, неестествено е да ме гледаш толкова умно, толкова невинно след всичко, което си казахме и измълчахме, след всичко, което всъщност е нищо, защото нищо не е имало, не е можело и да има,
поемам дълбоко въздух, задържам и изпускам, опитвам да повярвам в щастието, но
малко по малко представа да има каквото и да е било значение, как така защо?
"след всичко, което си казахме
и измълчахме"...Колко красноречие има в мълчанието,а?
.Някога харесвах мълчанието ти.Харесвах да мълчим един до друг.Някога се вслушвах в тишината.И говорех чрез нея.Колко думи има в тишината ти?Колко думи има в моята?Бягат, гонят се , прескачат се и се стрелкат към теб.Търсят те, търсят ме в теб, крият се и се плъзват по устните…Стичат се-капки от праскова...".
"Убили някого, казват.
Харесало им, казват.
Сетне отнякъде се чу трети глас, напълно естествено е да се самоубивам със собствените си думи, да, така казах..."
Наистина, напълно естествено го правим...
Изключителен си според онова, което прочетох, но си много млад, за да образуваш бръчки.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
и измълчахме"...Колко красноречие има в мълчанието,а?
.Някога харесвах мълчанието ти.Харесвах да мълчим един до друг.Някога се вслушвах в тишината.И говорех чрез нея.Колко думи има в тишината ти?Колко думи има в моята?Бягат, гонят се , прескачат се и се стрелкат към теб.Търсят те, търсят ме в теб, крият се и се плъзват по устните…Стичат се-капки от праскова...".