Кой каза, че улицата е умряла,
че тя е само път измислен?
Не вярвайте на вест такава,
дори не си и заслужава.
Защото улицата диша
мечти и спомени простира
от спирка с козирка лилава
до гара на небесната морава.
Защото улицата вижда!
Очите и' дъждовно бистри
поглеждат в миналите дни,
надничат в хорските души.
Защото улицата чува!
Тя спомня всеки звук.
На тъжен помъдрял щурец,
на дъхнал рано пролетен ветрец.
Кой каза, че улицата е умряла?
Сега е тъмно. Просто си почива.
Ще се събуди утре с нови хора.
За тях си заслужава!
15.10.2021г.
© Хари Спасов Всички права запазени