Оживена улица, жега... а музикантът с китара
с неохота попива лъчите на Юни.
Някъде близо до бургаската гара
се чува гласът на нежните струни.
Скъсаната риза старателно закърпил,
слънцето в очите му все по-силно свети.
Болката изпява в песен на Дийп Пърпъл.
Животът му крепи се на дребни монети...
Някои му се смеят, други - съжаляват...
Имат ли изобщо нещо в сърцата?!
Трети слушат и се възхищават,
но шапката е все тъй празна на земята. ...