670301 (Павлина Гатева)
1387 361
25.11.2008 г., 9:47 ч.  

Улови го! 

  Поезия » Друга
654 0 3

Не е ли тъжно любовта да свърши
като ефирен повей от крила
на мъничко амурче неродено,
прелитащо над твоята глава?

Не е ли още по-жестоко
уплашен да му хвърлиш камък ти,
с ръцете си да му направиш вятър,
очи да стиснеш то да си върви?

Не е ли глупаво да се залостиш
със спомените си в нощта
и злобно да разравяш костите
на минали любови и дела?

Не си уверен в мойта искреност.
Очакваш да те нараня.
Така е може би, любими,
но нека да рискуваме все пак.

Ти знаеш, че усилие се иска
амурчето да порасте,
да се превърне в прелестна богиня
и на Парнас любов да ти даде.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??