Умея да дарявам светове -
рядко красиви и (не)съвършени,
умея да унасям тъжно дете,
от пепел да вдигам сърцата стопени.
Умея да рисувам с милувка
и щастие да търся под камъка тежък,
умея да бъда на босия обувка
и звезди да угасвам с пламъка жежък.
Утеха и скръб - и двете умея,
да будя в дълбините на човешкия ум
и тъжната песен в рими да пея,
цитати не пиша в измачкан албум.
Възкръсвам от Бога, от събудена дума
и мълнии нося в торбата си малка,
слова изчислявам - и крупната сума
се свива болезнено - свирепа и жалка.
© Любослава Пиринкова Всички права запазени