Звездичката (Ивелина каменова)
139 1028
11.05.2017 г., 23:23 ч.  

Умирам от зимата... 

  Поезия » Друга
445 4 12

Опари ме

по устните

зимата,

 

със студ

душата ми

ме целуна.

 

Потръпна

в небето ми

зрънцето,

 

заледи се

моята

лагуна...

 

Почувствах се

ужасно

самотна,

 

почувствах

как бавно

умирам.

 

Присъда

за мен

доживотна,

 

 защо съм

жива

не разбирам!...

© Ивелина каменова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави и от мен, Иве! Стихчето е чудесно!
  • Ясно. Извинявам се тогава. Желая ти никога да не ти е самотно и нека само да ти е топло на душата.
  • Хм 😕, вярно че е сменено
  • Не, няма грешка...стихото беше в друга форма,по-светла и нежна...но реших в един момент под дадена емоция да го променя ...така се получи...иначе коментарите се връзват със стихото...
  • Тук да не е станала някаква грешка. Стихчето е хубаво, но е тъжно. Нещо аз ли не разбирам, че не ми се връзват коментарите. Освен последния.
  • Зимата в душата почувствах и аз.Но животът е по-силен от него.
    И той заслужава да бъде разбран!
  • Все така да ти е! Харесах! Поздрави!
  • На един дъх!!!Поздрави,Ивелина!!!
  • Напои ме с твоето блаженство!
  • Хареса ми Ивелина, поздравления
  • Ама ти, наистина си се разтопила! Поздрави, Иве!
  • Браво,Ивелина! Прекрасно е да се потопи човек в подобен екстаз.Сред красотата на пейзажна тишина се постига подобно настроение!🎋
Предложения
: ??:??