Пречупени са върховете,
на нашите мечти,
а поривът младежки,
до стъбълцата техни се стаи.
На розовото бъдеще брегът,
не се съзира сред мъглите.
Безспирно лодката Живот
ни клати в океани от беди.
Уморени са вече очите,
от взиране за този бряг.
Миражи са били мечтите.
Недосънуван сън са дните.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация