Уморени пясъци
Ето ме, уморена от чакане.
Песъчинка избягала от окото на странник,
погребан в Хълма на мъртъвците.
Като след пустинна буря, стихийна
и страшна в жълтото си наметало,
роня се от покрива на шатрата.
Тази, с цвят на Кашмирски шафран,
отдавна забравен от ръцете на берачите.
Бавно падам, безмълвна молитва за дъжд
по измъчените завеси на времето,
с мирис на окосена трева и козе мляко. ...