Умората по чашата се стича,
стаява се в утайка - от танина
и се кълне, че много ме обича,
след третата си чаша силно вино.
Прегръща ме и всяка кост е болка,
пред мен поставя старо огледало.
Еднакви дни близнаци. Още колко?
Пленена същност. Пак и отначало.
Завъртат се стрелките - наобратно,
в главата ми люлее се махало.
На времето му става неприятно
и крие се - ни чуло, ни видяло. ...