Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
19.06.2020 г., 11:28 ч.  

Уморено 

  Поезия » Друга
583 11 13

Умората по чашата се стича,
стаява се  в утайка - от танина
и се кълне, че много ме обича,
след третата си чаша силно вино.

 

Прегръща ме и всяка кост е болка,
пред мен поставя старо огледало.
Еднакви дни близнаци. Още колко?
Пленена същност. Пак и отначало.

 

Завъртат се стрелките - наобратно,
в главата ми  люлее се махало.
На времето му става неприятно
и крие се - ни чуло, ни видяло.

 

Мъртвешки сън пиянски ми се хили
и иска да ме води на Луната.
А мракът пък сковава ми кокили,
от обръчите тънки на вината.

 

Виенска въртележка е тавана,
а подът някак си тънкообиден...
Дано заспя, а утре, като стана,
да не е и креватът ми зазидан.

 

От хиляди измамно обещани,
спокойствия. Все сбъркали адреса.
Умората дойде, за да остане,
домът ми явно много й хареса.

 

А утре слагам шапка, със звънчета,
и призраците погвам, по ъглите,
дано открия някъде късмета,
че той за мене вече и не пита...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??