Уморих се да тичам след вятъра,
уморих се да гоня мечти,
да живея с трепети някакви,
а накрая все в мен да горчи.
Да съм силна, когато съдбата
ми отнема най-близък и скъп.
От мъка да крещя със цветята
понесла по най-трудния път…
Да се боря до край за живота,
но все пак победила смъртта…
Да си бърша сълзите, че злото
ме дебне тук, пред мойта врата.
Уморих се да падам и ставам,
без посока напред да вървя,
но добро всеки ден аз раздавам -
от сърцето си правя това.
© Ани Иванова Всички права запазени