Niveana (Емилия Николова)
42 167
30.11.2010 г., 21:28 ч.

Уморих се да бъда вълнà 

  Поезия » Друга
575 0 3

Миг очакван и безразсъден,

открадни ме. До дъх. Сега.

Сътвори ме за бряг отвъден -

уморих се да бъда вълнà.

 

Грабни ме. И бъди вятър.

И очите вземи за компас.

Да обходим с тебе Земята,

дланите да бъдат атлас.

 

И ако бяло огнище изгрее

в лъскава, чужда земя -

въглени живи да вземем

за огъня раним у дома.

© Емилия Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно и дълбоко изграждане на любовния атлас!
    Поздрав!!!
  • Но аз съм бряг, а ти вълна, която си отива...Еми. Искреност, внушение за споделена нежност, изкристализиране на чувството при истинското му вграждане в храма на сърцето, плътност при извайването на образите...все неща с които ни покоряваш, Ем. Ив
  • Браво, Емилия! Допадат ми твоите стихове!
Предложения
: ??:??