Животът ни е даване и вземане
и всеки миг глава е от роман,
умът е крепост, трудна за превземане,
сърце - изгубен, черен гологан.
Когато сме объркани и влюбени,
посоките се свиват на кълбо.
Умът по странни пътища изгубен е,
сърцето е под лявото ребро.
Отдавна е написана пиесата
и ролите разпределил е Бог.
Статисти сме. И падне ли завесата...
Умът изписва трезво: Епилог...
© Надежда Ангелова Всички права запазени