Униние

24.09.2015 г., 17:56 ч.

Поезия » Философска

500 0 3

Униние

Летаргия гази душата, тя плахо мълчи,

забравила полет висок и отминала слава.

В главата сънлива идея потърква очи

и гола – във реч не облечена – се излежава.

С изсъхнали съчки е делникът гъсто застлан –

чепати характери мъдрости стари повтарят.

За никъде пътят в порочен кръг е очертан –

затворник разхожда се, навикът е тъмничарят.

Сред сухата шума ще видиш – листец зеленей

и капка роса светлината във цвят преломява.

Грабни ги във миг и кога ти да мислиш недей

инфарктът в сърцето контролния изстрел ще дава.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

rocker (Велин)

2015-09-24T21:56:12+03:00

Поздрави за стиха! Много хубави метафори и изразни средства!
radiola (Рада Димова)

2015-09-24T19:45:13+03:00

И все пак - има надежда! Грабни този "зелен листец", пък може и да ти се размине...Тоест на лирическия ти. Харесах!
stoyna (Стойна Димова)

2015-09-24T18:58:02+03:00

"Летаргия гази душата, тя плахо мълчи,
забравила полет висок и отминала слава."
Върхът и низината - това са двата полюса.
Летаргията е временно състояние до новото потеглян
към върха.
Поздрав за хубавата творба!Приятна вечер!