ico1_all (Христо Паничаров)
27 524
23.02.2017 г., 0:24 ч.

Употребени 

  Поезия » Философска
1540 4 11

 

                                                           Употребени

 

                                            Жестоко е да нямаш вече Вяра,

                                            да бродиш със наведена глава,

                                            да палиш недопушена цигара,

                                            захвърлена във мократа трева.

 

                                            Животът ни надеждите погреба,

                                            и лутаме се  в лепкавата кал,

                                            Моралът ни е „втора употреба”,

                                            герои сме във пошъл сериал.

 

                                            Научихме се да  мълчим,

                                            да плачем без сълзи, без стон,

                                            без свян лъжата да простим,

                                            на всеки, възкачен на трон.

 

                                            Посвикнахме май с дрипавата същност,

                                            предлагана ни „щедро” от света,

                                            със „секънд хендската” ни външност,

                                            и  се  харесваме  така.

 

                                            Но огледалото не крие,

                                            сканира то душите ни без срам,

                                            и може най-внезапно да открие,

                                            Доброто, що останало е там.

 

© Христо Паничаров Всички права запазени

Пак се получи мрачничко, но това не зависи от мене.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??